Разделението може да се окаже по-опасно от загубата на избори

Политическото разединение, информационната война и постепенното изтощаване на ресурсите се оказват трите лица на един и същ процес – битката за влияние. Докато българските политически формации спорят кой да бъде лидер, големите геополитически играчи променят света с малки, но постоянни стъпки.

Това е основната линия в публикувания видеокоментар на Бай Добри Божилов, който започва с привидно шеговито предложение, но постепенно преминава към много по-сериозни въпроси – за политическото обединение, войната, петрола, информационната политика и бъдещето на глобалния баланс.

„Кандидатурата“ като политическа провокация

Предложението Киро Брейка да бъде кандидат за президент, а Ристашки – за вицепрезидент, очевидно е поднесено с ирония. Но зад шегата стои реален политически проблем.

Може ли т.нар. патриотичен сегмент да се обедини около една кандидатура? Според автора на видеото именно липсата на единство може да лиши тези формации от реален шанс на президентските избори. Вместо един кандидат се очертават няколко. Вместо концентрация на гласове – тяхното разпиляване.

Авторът обяснява това с нежеланието на политическите лидери да отстъпят пространство на другия. Всеки предпочита да има собствена организация, собствен електорат и собствено влияние.

Така възниква простият, но болезнен въпрос:

По-важна ли е общата кауза или личната политическа „паничка“? В оригиналния коментар това е формулирано още по-остро – вместо да се мисли за „общата паница“, всеки пази собствената си.

Когато седем процента могат да се превърнат в политически фактор

Авторът прави и конкретна политическа сметка, според която евентуално обединение на няколко формации би могло да промени класирането.

Тук обаче трябва да се направи важна уговорка: посочените проценти и прогнозите за изборното представяне са авторска оценка, а не резултат от представено в материала социологическо изследване.

Но самият политически принцип е интересен.

При пропорционално разделяне на близък електорат три формации могат да изглеждат малки.

При обединяване една и съща електорална база може да се превърне в значим политически фактор.

Именно затова президентските избори могат да се окажат своеобразен тест за способността на патриотичните формации да действат като политически субект, а не като сбор от отделни лидерски проекти.

От политическа битка към политически спектакъл

Коментарът поставя и друг проблем – превръщането на политиката в спектакъл.

Иронията, скандалът, личните конфликти и социалните мрежи постепенно изместват разговора за политики.

Това не е само български феномен.

В съвременната политика вниманието се превръща в ресурс. Политикът, който успее да привлече внимание, получава влияние. А най-лесният начин да привлечеш внимание често е чрез конфликт.

Така политическият спор постепенно се превръща в шоу.

А когато шоуто стане по-важно от политиката, избирателят започва да гласува не толкова за програма, колкото за образ.

Най-опасната тема: престъпленията срещу деца

Видеото преминава и към една от най-чувствителните теми – педофилията и политическата употреба на случаи, свързани с престъпления срещу деца.

Авторът отправя тежки обвинения към конкретни лица и политически сили. Тези обвинения обаче са позиция на автора на видеото и не могат да бъдат представяни като установени факти без независима проверка.

Тъкмо тук журналистическият прочит трябва да бъде особено внимателен.

Борбата с педофилията не може да бъде партийна.

Не може да има „наша“ и „чужда“ педофилия.

Не може престъплението да бъде осъждано само когато извършителят принадлежи към политическия лагер на противника.

Същото се отнася и до всяка форма на политически екстремизъм.

Законът трябва да бъде еднакъв за всички.

Войната без голямата битка

След вътрешнополитическите теми коментарът рязко разширява хоризонта.

Украйна.
Близкият изток.
Петролните пазари.
Военните ресурси.
Логистиката.
Въздушното превъзходство.

Основната теза е, че съвременната война невинаги се печели с един грандиозен пробив.

Понякога противникът се изтощава постепенно.

Малко по малко.

Територия след територия.
Ресурс след ресурс.
Завод след завод.
Резерв след резерв.

Авторът вижда именно такъв модел в развитието на войната в Украйна – малки, постепенни промени, които според него остават недооценени от медиите.

Това е теза, която може да бъде дискутирана и проверявана, но съдържа важен принцип:

липсата на голяма битка не означава непременно липса на промяна.

Вторият фронт е петролът

Може би най-интересната част от анализа е свързана с петрола.

За обикновения човек войната изглежда като фронт, танкове и ракети.

За икономиката обаче войната е и транспорт.

А транспортът зависи от горивото.

А горивото зависи от петрола.

Така един морски пролив може да се окаже толкова важен за световната икономика, колкото една стратегическа височина за армията.

В коментара се развива сценарий, при който прекъсването на ключови маршрути за петролни доставки може постепенно да доведе до недостиг, а след изчерпване на резервите – до рязко покачване на цените.

Това е пример за невидимия фронт на съвременните конфликти.

Политическите заявления срещу реалността

Една от най-съществените идеи в целия коментар може да бъде формулирана така:

Политиците могат да обявяват победа. Пазарът обаче се интересува от количествата.

Колко барела петрол са доставени?

Колко кораба са преминали?

Колко рафинерии работят?

Колко снаряда са произведени?

Колко камиона превозват стоките?

Колко хора са останали в икономиката?

Това са въпросите, които в крайна сметка определят реалната устойчивост на една държава.

Въздушното превъзходство – промяна на правилата

В заключителната част авторът обръща внимание на авиацията и противовъздушната отбрана.

Според неговата интерпретация определени събития около Одеса показват отслабване на украинската противовъздушна отбрана и създават предпоставки за по-свободно използване на руската авиация.

Това отново трябва да бъде разглеждано като оценка, а не като доказан факт.

Но военният принцип е ясен:

който контролира въздуха, получава огромно предимство и на земята.

Въздушното превъзходство може да промени снабдяването, придвижването, командването и защитата на войските.

Тихите промени могат да се окажат най-важните

И тук се връщаме към началото.

Политическото разединение в България и геополитическите промени по света изглеждат като две напълно различни теми.

Но всъщност имат нещо общо.

И в двата случая става дума за способността да се вижда голямата картина.

Политическият лидер, който вижда само собствената си партия, пропуска общия електорат.

Държавата, която вижда само една битка, може да пропусне войната на ресурсите.

Обществото, което вижда само един скандал, може да пропусне по-големия процес зад него.

А медиите, които следят само големия взрив, могат да пропуснат стотиците малки промени, които го предшестват.

И последният въпрос е към политиците

Пред България неизбежно ще стои въпросът:

Могат ли политическите сили, които претендират да защитават националния интерес, да поставят общата цел над личните амбиции?

Ако не могат, разединението ще продължи да произвежда малки политически победители и големи политически загуби.

Защото историята не чака политиците да се разберат.

Светът се променя.

Бавно.

Понякога почти незабележимо.

Но когато промяната стане очевидна, обикновено вече е късно да бъде спряна.