Демерджиев е прав по един важен въпрос: демокрацията не може да бъде защитена само с политически декларации. Тя се нуждае от образовани, мислещи и информирани граждани.

В България твърде често политическият разговор се превръща в политическа чалга – силни лозунги, страхове, внушения и противопоставяне, вместо аргументи и факти. А когато обществото не разполага с достатъчно знания, всяка сложна тема лесно може да бъде превърната в инструмент за политическа манипулация.

Точно затова думите на Иван Демерджиев за референдума заслужават внимание.

Референдумът не е враг на демокрацията. Напротив – той е един от нейните инструменти. В редица развити демокрации гражданите периодично се произнасят пряко по важни въпроси. Швейцария е най-известният пример.

Но има една много важна предпоставка: гражданите трябва да могат да вземат информирано решение.

И тук стигаме до големия проблем на България.

Не може да питаш гражданите и едновременно да ги държиш в неведение

Въпросът за еврото, еврозоната и готовността на България за нея не може да бъде решен с „за“ и „против“, с плакати и телевизионни скандали.

Това са икономически и политически въпроси, които изискват знания.

Какво представлява еврозоната?
Как функционира Европейската централна банка?
Какво означава бюджетен дефицит?
Какво е инфлация?
Как се измерва ценовата стабилност?
Какви са критериите за присъединяване?
Какво се случва с цените и доходите при преминаване към друга валута?

Ако гражданинът не знае отговорите на тези въпроси, той лесно може да бъде превърнат от избирател в публика.

И тогава политиката се превръща в шоу. Проблемът не е в референдума. Проблемът е в неграмотността.

Когато Демерджиев поставя въпроса дали гражданите трябва да бъдат питани, това не означава непременно противопоставяне на европейската интеграция.

Точно обратното. Истинската демокрация предполага гражданите да бъдат информирани, да чуят различните аргументи и след това да вземат решение. Европейската интеграция също не трябва да бъде религия, която не подлежи на обсъждане. Тя трябва да бъде осъзнат избор. А осъзнатият избор изисква фундаментално образование.

Двете колела трябва да се въртят с еднаква скорост

В казаното от Демерджиев има една особено важна метафора – за двете колела. От едната страна е европейската система, която се движи по определени правила.

От другата страна сме ние. Ако твърдим, че се движим със същата скорост, но реално икономиката, финансите и институциите ни не са подготвени, рано или късно идва моментът на сблъсъка с реалността.

Затова правилният въпрос не е: „Еврото добро ли е или лошо?“ Правилният въпрос е: „Готова ли е България и какви са условията, при които присъединяването ще бъде в интерес на българските граждани?“ Това вече е сериозен политически разговор.

От политическата чалга към политическата грамотност

Най-голямата опасност пред България не е един или друг политик. Опасността е гражданинът да бъде превърнат в зрител, който избира между крясъци, страхове и обещания. Политическата чалга може да бъде удавена не с друга чалга.

Тя може да бъде удавена с образование. С фундаментални знания по история, икономика, право, гражданско образование и критично мислене. С умението да различаваме факт от внушение. С навика да питаме: „Какви са доказателствата?“

А не: „Кой го каза?“ Демокрацията има нужда не от послушни граждани, а от грамотни граждани. И ако искаме България да бъде държава на свободни хора, трябва да започнем именно оттам.

Повече знания. По-малко политическа чалга.

Демерджиев споделя една голяма обществена теза: референдум + информиран гражданин + фундаментално образование.